1. Общ преглед
Безжична точка за достъп (Безжична точка за достъп), тоест, безжична точка за достъп, се използва като безжичен комутатор на безжична мрежа и е ядрото на безжичната мрежа. Безжичната точка за достъп е точката за достъп за безжични устройства (като преносими компютри, мобилни терминали и др.) за достъп до кабелната мрежа. Използва се главно в широколентови домове, сгради и паркове и може да покрива от десетки до стотици метри.
„Безжична точка за достъп“ е име с широк спектър от значения. То включва не само прости безжични точки за достъп (Wireless APs), но и общ термин за безжични рутери (включително безжични шлюзове, безжични мостове) и други устройства.
Безжичната точка за достъп (AP) е типично приложение на безжична локална мрежа. Безжичната точка за достъп (AP) е мост, свързващ безжична и кабелна мрежа и е основното оборудване за установяване на безжична локална мрежа (WLAN). Тя осигурява функцията за взаимен достъп между безжични устройства и кабелни локални мрежи (LAN). С помощта на безжичните точки за достъп (AP), безжичните устройства в обхвата на сигнала на безжичните точки за достъп (AP) могат да комуникират помежду си. Без безжични точки за достъп (AP) е практически невъзможно да се изгради истинска WLAN мрежа, която да има достъп до интернет. Безжичната точка за достъп (AP) в WLAN е еквивалентна на ролята на предаваща базова станция в мобилната комуникационна мрежа.
В сравнение с архитектурата на кабелната мрежа, безжичната точка за достъп (AP) в безжичната мрежа е еквивалентна на хъб в кабелната мрежа. Тя може да свързва различни безжични устройства. Мрежовата карта, използвана от безжичното устройство, е безжична мрежова карта, а предавателната среда е въздух (електромагнитни вълни). Безжичната точка за достъп е централната точка на безжичното устройство и всички безжични сигнали в устройството трябва да преминат през нея за обмен.
2. Функции
2.1 Свързване безжично и кабелно
Най-често срещаната функция на безжичната точка за достъп е да свързва безжичната мрежа и кабелната мрежа и да осигурява функцията за взаимен достъп между безжичното устройство и кабелната мрежа. Както е показано на Фигура 2.1-1.
Безжичната точка за достъп свързва кабелна мрежа и безжични устройства
2.2 WDS
WDS (Wireless Distribution System), т.е. система за разпределение на безжични точки за достъп, е специална функция в безжичните точки за достъп и безжичните рутери. Това е много практична функция за осъществяване на комуникация между две безжични устройства. Например, има трима съседи и всяко домакинство има безжичен рутер или безжична точка за достъп, която поддържа WDS, така че безжичният сигнал може да бъде обхванат от трите домакинства едновременно, което прави взаимната комуникация по-удобна. Трябва да се отбележи обаче, че WDS устройствата, поддържани от безжичния рутер, са ограничени (обикновено могат да се поддържат 4-8 устройства) и WDS устройства от различни марки също може да не успеят да се свържат.
2.3 Функции на безжичната точка за достъп
2.3.1 Реле
Важна функция на безжичната точка за достъп е релето. Така нареченото реле е да усилва безжичния сигнал еднократно между две безжични точки, така че отдалеченото безжично устройство да може да приема по-силен безжичен сигнал. Например, точка за достъп е поставена в точка a, а в точка c има безжично устройство. Разстоянието между точка a и точка c е 120 метра. Предаването на безжичен сигнал от точка a до точка c е значително отслабено, така че може да бъде на 60 метра разстояние. Поставете безжична точка за достъп като реле в точка b, така че безжичният сигнал в точка c да може да бъде ефективно подобрен, като по този начин се гарантира скоростта на предаване и стабилността на безжичния сигнал.
2.3.2 Преход
Важна функция на безжичната точка за достъп (AP) е мостът (bridging). Мостът е за свързване на две крайни точки на безжична AP, за да се осъществи пренос на данни между тях. В някои сценарии, ако искате да свържете две кабелни локални мрежи (LAN), можете да изберете мост (bridge) чрез безжична AP. Например, в точка a има кабелна локална мрежа (LAN), съставена от 15 компютъра, а в точка b има кабелна локална мрежа (LAN), съставена от 25 компютъра, но разстоянието между точки ab и ab е много голямо, надвишаващо 100 метра, така че не е подходящо да се свързва чрез кабел. В този случай можете да настроите безжична AP съответно в точка a и точка b и да включите функцията за мост на безжичната AP, така че локалните мрежи в точки ab и ab да могат да предават данни една към друга.
2.3.3 Режим „главен-подчинен“
Друга функция на безжичната точка за достъп е „режим master-slave“. Безжичната точка за достъп, работеща в този режим, ще се разглежда като безжичен клиент (като например безжична мрежова карта или безжичен модул) от главната безжична точка за достъп или безжичния рутер. Удобно е за мрежовото управление да управлява подмрежата и да реализира връзка от точка до много точки (безжичният рутер или главната безжична точка за достъп е една точка, а клиентът на безжичната точка за достъп е многоточков). Функцията „режим master-slave“ често се използва в сценарии за свързване на безжична локална мрежа (LAN) и кабелна локална мрежа (LAN). Например, точка a е кабелна локална мрежа, съставена от 20 компютъра, а точка b е безжична локална мрежа, съставена от 15 компютъра. Точка b вече има безжичен рутер. Ако точка a иска достъп до точка b, можете да добавите безжична точка за достъп в точка a, да свържете безжичната точка за достъп към комутатора в точка a и след това да включите „режим master-slave“ на безжичната точка за достъп и безжичната връзка в точка b. Рутерът е свързан и по това време всички компютри в точка a могат да се свържат с компютрите в точка b.
3. Разлики между безжична точка за достъп и безжичен рутер
3.1 Безжична точка за достъп
Безжичната точка за достъп (AP), или безжична точка за достъп, е просто безжичен комутатор в безжична мрежа. Това е точка за достъп, през която мобилните потребители могат да влязат в кабелна мрежа. Използва се главно за домашен широколентов достъп и за внедряване на вътрешни корпоративни мрежи. Разстоянието на безжично покритие е от десетки до стотици метри, като основната технология е серията 802.11X. Обикновено безжичните точки за достъп имат и клиентски режим на точка за достъп, което означава, че могат да се осъществяват безжични връзки между точките за достъп, като по този начин се разширява обхватът на безжичната мрежа.
Тъй като обикновената безжична точка за достъп (AP) няма функция за маршрутизиране, тя е еквивалентна на безжичен комутатор и осигурява само функция за безжично предаване на сигнал. Принципът ѝ на работа е да приема мрежовия сигнал, предаван от усуканата двойка, и след компилиране от безжичната точка за достъп, да преобразува електрическия сигнал в радиосигнал и да го изпраща, за да формира покритието на безжичната мрежа.
3.2Безжичен рутер
Разширената безжична точка за достъп (AP) е това, което често наричаме безжичен рутер. Безжичният рутер, както подсказва името му, е рутер с функция за безжично покритие, който се използва главно за сърфиране в интернет и осигуряване на безжично покритие от потребителите. В сравнение с обикновената безжична точка за достъп, безжичният рутер може да реализира споделяне на интернет връзка в домашната безжична мрежа чрез функцията за маршрутизиране, а също така може да реализира споделен безжичен достъп до ADSL и обществен широколентов достъп.
Струва си да се отбележи, че безжичните и кабелните терминали могат да бъдат присвоени към подмрежа чрез безжичен рутер, така че различни устройства в подмрежата да могат удобно да обменят данни.
3.3 Обобщение
Накратко, обикновената безжична точка за достъп (AP) е еквивалентна на безжичен комутатор; безжичният рутер (разширена безжична точка за достъп) е еквивалентен на „функция безжична точка за достъп + рутер“. По отношение на сценариите на употреба, ако домът вече е свързан с интернет и просто искате да осигурите безжичен достъп, тогава изборът на безжична точка за достъп е достатъчен; но ако домът все още не е свързан с интернет и трябва да се свържем с функцията за безжичен достъп до интернет, тогава е необходимо да изберете безжичен рутер.
Освен това, от гледна точка на външния вид, двете са по същество сходни по дължина и не е лесно да се различат. Ако обаче се вгледате внимателно, все пак можете да видите разликата между двете: тоест, интерфейсите им са различни. (Опростеният тип) безжичната точка за достъп обикновено има кабелен мрежов порт RJ45, порт за захранване, порт за конфигурация (USB порт или конфигурация чрез WEB интерфейс) и по-малко индикаторни светлини; докато безжичният рутер има четири повече кабелни мрежови порта, с изключение на това, че един WAN порт се използва за свързване към мрежово оборудване от по-високо ниво, а четирите LAN порта могат да бъдат свързани с компютри в интранета, и има повече индикаторни светлини.
Време на публикуване: 19 април 2023 г.